Дай да видим, какво точно е казал, недей копира от уикито.
Из сборника "Избрани произведения" на Александър Стамболийски
издателство на БЗНС, 1979 г.
Из първата ми среща с царя
Речта ми пред него на 4 септември 1915 г.
Ваше величество,
Въпреки изричното решение на земледелския ни конгрес, аз, в съгласие с моите другари от земледелската парламентарна група, се реших да поискам заедно с всички г-да, представители на опозиционните групи среща с Вас.
Само дълбоко заседналата в моята душа грижа към силно застрашените в тоя момент отечествени интереси ме заставиха да сторя това. И аз ида при Вас не да търся власт, а да изразя, доколкото силите ми позволяват, мнението на грамадната част от земледелския народ в България върху животрептущите въпроси, които създават чрезмерни грижи на всинца ни.
Преди обаче да пристъпя към същността на актуалните въпроси, считам за нужно да ви заявя, че аз напълно съм еманципиран от сражаващите се едно с друго днес на политико-обществeното поле познати Вам чувства сред българския народ, наречени "русофилско" и "немцофилско". У мен винаги е царувало само едно чувство, едно разбиране спрямо парливия и жизнения въпрос за отечеството, то е: да бъде България цялостна и невредима запазена в тази чудовищна по своите размери световна буря и, ако е възможно, с минимум жертви да придобием максимум печалби пред олтаря на националните идеали.
Ваше величество.
Аз нe си служа с измислици, а с факти. Аз живея всред тази народ и зная неговата болна душа, зная неговото мрачно настроение.
Моята задача винаги е била да възродя борческия национален дух на народа, ала едно нещо се запечати и остана и до днес непокътнато в неговата душа по съдбоносния голям въпрос, който ни занимава:
1. Чувството му към Русия не е изчезнало. Това е скръбно, но е факт. Скръбно е, защото спъва свободния размах на българския държавник.
2. Ужасното му впечатление от преживения погром също не е изчезнало.
3. Вярата в управниците му е убита.
4. Страхът от войната, а особено от една непопулярна война, и то война на няколко фронта, е страшен кошмар в неговото съзнание и постоянно го души.
5. И най-важното, вярата му във Вас, Ваше величество, е окончателно разколебана и убита. В неговите очи, в очите на народа, след погрома от 16 юни 1913 г. Вие сте развенчани от реномето на тънък дипломат.
Може ли при наличността на всичко това да се предприеме най-непопулярната военна акция? И то от кого? От Вашето днешно правителство, което няма по въпроса подкрепата дори на своите бюра в селата? Не, решително не!
И когато така схващам положението, аз се осмелявам да отправя към Вас следните пълни с искреност слова:
Отклонете Вашето правителство от предначертания му опасен и главоломен път;
Запазете неутралитета, дорде напълно се проясни положението на световната буря;
Употребете всичките си старания да се сближите с народа и да направите Вашите и тия на правителството Ви намерения що-годе сносни за народното дело;
Издигнете Вашия поглед над бурята и впечатленията от нея, що всички ни окръжава, и не забравяйте, че тя е едно временно явление, което вихрушно ще отлети и в дъното на всичко ще си останат пак човешките и легалните международни отношения на народите по целия свят и в особеност на тия от Балканския полуостров!
Ваше величество,
Преди да свърша, считам за необходимо да Ви припомня една само страница от близкото минало, която да вземете в съображение във Вашите действия и намерения.
През 1913 г., тъкмо след демобилизацията на войските, ние започнахме да получаваме писма, пред нас ce явяваха делегации от всички кътове на България, чрез които озлобеният и озлочестеният български народ искаше от нас да застанем начело на борбата, за да издирваме и наказваме бързо и решително виновниците за погрома, между които първо място заемате Вие. Наистина, тези господа, които са сега около Вас, се стараят всецяло да се изплъзнат от отговорност, но ние никогаж не сме ги отделяли от Вас, Е добре, тогаз ние, понеже вярвахме, че погромът не е едно злонамерено от Вас и Вашите министри дело и понеже се страхувахме за съдбините на България от румънското нашествие, решително се обявихме против това жестоко народно намерение и успяхме да го отклоним.
Помнете, обаче, че ако утре извършите същото престъпно деяние, ние, хората на Земледелския съюз, не само че няма да възпрем народното негодувание против Вас, а сами ще станем негови изразители, като Ви поднесем тежката, но справедлива негова присъда.
Накрай, позволете ми да Ви прочета и предам в резюме всичко онова, което чухте от речта ми (чете):
Ваше величество,
Когато за първи път се явява пред Вас представител на земледелска България, той е длъжен да Ви каже високо и смело истината, особено в един такъв съдбоносен момент, в който България преживява най-тежките си дни. Тая истина е:
Всяка акция, която ще предприемате Вие с днешното правителство, предварително е осъдена пред съвестта на българския народ, защото той е изгубил вяра лично във Вас и Ви е развенчал в своята душа с реномето на тънък дипломат след катастрофата на 16 юни 1913 г., защото той е изгубил и вяра поотделно във всички партии, които са управлявали България и защото раните и ужасите от Балканската война още са пресни и са като кошмар връз народното съзнание.
Ето защо ние предупреждаваме:
1. Отклонете Вашето правителство от всяка авантюра.
2. Запазете неутралитета.
3. Не предприемайте нищо сериозно без свикване на парламента и без общонароден кабинет, който да преоцени всичко и, представлявайки всички течения в обществото, да успокои страната и да възроди оная вяра в народа, без която един народ не може да твори своята съдба, а може преждевременно да обърне собствената си земя на касапница и гробница.
4. Не забравяйте, че е раздвоена народната душа и днешното правителство е най-малко в състояние да я сплоти и я направи способна за подвизи и съдбоносни дела. Тая раздвоена душа може да обърне страната по-скоро в арена на метежи и бунтове.
Благодаря Ви, че имахте търпение да ме изслушате.