От: С днем победы! Помнете!
Проф. Никола Алтънков: Съветският съюз ни подгони като овце да участваме във войната срещу Германия
И по-специално от интервюто:
- Остава да се изясни какво чества нашето отечество България, кога, на коя дата го чества и защо го чества.
- В миналото, до 1989 год. нещата бяха ясни: ние празнувахме Победата над фашизма на 9 май, радвахме се и се гордеехме с участието ни във войната, бяхме я даже нарекли „Отечествена война”. И до ден днешен родните комунисти и заслепените москвопоклонници продължават да настояват върху тези погрешни тези и съвсем не е за чудене, че преди месец комунистически депутати предложиха да внесат в Народното събрание Проектозакон за признаване на още живите „борци против фашизма” (и против капитализма?) статут на участници в „Отечествената война”.
- Кое е погрешното в тези твърдения?
- Почти всичко. Изглежда уточнено, даже и от казионните историци, че в България не е имало фашистки режим и следователно не е било възможно да има борци против фашизма. Възможно е да е имало хора с фашистки въгледи, но това не прави страната фашистка, както наличието на комунисти днес не прави България комунистическа. Ако някой българин се е борил против фашизма извън България, той би трябвало да си търси признание на заслугите в Италия, или там където се е сражавал. Не е възможно като народ, нация и държава да честваме каквато и да е победа във Втората световна война, понеже ние бяхме съюзници на Германия (и на Италия и Япония) и в края на войната се оказахме победена страна. Да, победена от СССР, САЩ, Великобритания и многоброй-ните техни съюзници, повече от 40 на брой, включващи и съседите ни Гърция и Югославия. По време на преврата на 9 септември 1944 год. ние бяхме в състояние на война с всички тези страни, било по наша или тяхна инициатива.
- Историята с категоричност ли е отчела този факт?
- Като победена страна бяхме официално признати и на Парижката мирна конференция през 1947 год. От 1941 до 1944 год. ние бяхме съюзници на Германия и участвахме с въоръжени сили според изискванията на военните действия и според нашите възможности. Във връзка с освобождението и присъединяването на територии, принадлежащи тогава на други държави – Гърция и Югославия – впрочем, не признато ни от врагове, нито съюзници, ние водихме военни действия срещу гръцки и югославски военни части (партизани), признати от емигрантските им правителства в Лондон като легитимни техни бойни части. Жертвите ни в тези наши действия, които ни бяха обяснени навремето като „гарнизонна служба”, не са уточнени, но вероятно възлизат на не по-малко от 10 000 души (убити, ранени, пленени, изчезнали). Отделно са жертвите от бомбардировки върху цивилното население в България. Това е до преврата в 1944 год. и малко след това. Подгонени като овце от окупатора – Съветския съюз и неговите армии – ние бяхме принудени да участваме във военни действия срещу Германия, дотогавашния наш съюзник. Може би около 500 000 българи са участвали в тази нелепа акция извън наши територии, представена ни като „Отечествена война”. Жертвите ни чак до 12 май 1945 год., когато бяхме стигнали до Клагенфурт, Австрия, на повече от 1 000 (хиляда!) километра от България, също не са обявени, но възлизат вероятно на около 100 000 души (35 000 са официално признати, без да е известно колко са ранените, пленените и изчезналите).