На дефа тотално му е изпържен мозъка, но може и от параноидната шизофрения да е, но в комплект с диагноза -русофилия - нещата са трагични.
Отсега нататък, някой от руските тролове, като се опита за 10-ти път да пусне същите партенки, които отдавна сме ги дебънквали, и са доказани лъжи и нагла про путинска пропаганда - ще оставям просто линк, за да си знаят.
Мит първи: Настоящата война е резултат от упорито агресивно поведение на Украйна и нейните съюзници на Запад. Русия не прави нищо, освен да защитава своите законни интереси и не носи отговорност за този конфликт.
Невярно. Фактите сочат, че Русия продължава да нарушава международното право, както и други споразумения, с които се е ангажирала. С незаконното анексиране на Кримския полуостров и с извършването на актове на въоръжена агресия срещу Украйна Русия, която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, наруши най-малко 12 международни и двустранни договора. Сред тях - Хартата на ООН, Заключителния акт от Хелзинки и Парижката харта, които гарантират суверенно равенство и териториална цялост на държавите, ненарушимост на границите, въздържане от използване на сила и правото на държавите да избират собствените си мерки за сигурност.
С други думи - действията на Русия, подкопаващи териториалната цялост, суверинитета и независимостта на Украйна, по-специално в Крим и Донбас, са незаконни.
До момента Украйна е понесла ужасяващи загуби в продължителни конфликт с Русия, считано от 2013 г. Агресията на Москва е погубила общо около 14 000 украинци и ранила много повече.
Над 360 хил. бежанци от войната в Украйна досега
Мит втори:
Украйна предизвика този конфликт. Има доказателства, че Украйна извършва зверства срещу рускоезичното население в източната част на страната. Русия трябва да се намеси и защото Украйна принадлежи към сферата на влияние на Русия."
Невярно. Твърденията, че Украйна атакува и преследва по какъвто и да е начин собствените си граждани, са абсурдни. За да стимулират вътрешната подкрепа за военна агресия спрямо Киев, руските държавни медии неуморно опитват да очернят Украйна, обвинявайки я в геноцид, правейки тотално безпочвени паралели с нацизма и Втората световна война.
Подобни измислени истории има много, а най-добрата илюстрация е репортаж в руска телевизия, който обвинява украинските сили, че са разпнали младо момче в Източна Украйна в началото на конфликта. Многократни проверки показаха, че историята е напълно измисена.
Няма никакви доказателства, че рускоговорящи жители на Източна Украйна са били изправени пред преследване, още по-малко - пред геноцид. Това е потвърдено от доклади на
Съвета на Европа,
Върховния комисар на ООН по правата на човека и
ОССЕ.
Второ - често се лансира твърдението, че украинци и руснаци са един народ. Поглед назад показва, че този аргумент е най-меко казано невалиден. Въпреки общите корени от Киевска Рус, която съществува от 9-и до 13-и век, е невярно да се твърди, че 800 години по-късно двете страни са "една нация". Въпреки дългите периоди на чуждо управление, Украйна има национална култура и идентичност и е суверенна държава по всички правила на международното право.
Идеята за една изцяло руска нация без политически граници е идеологическа конструкция, датираща от имперски времена и е използвана като инструмент за подкопаване на украинския суверенитет и национална идентичност. Този мит се култивира наново от руското управление след 2014 г.
Мит трети: "
Украйна трябва да се обърне към Русия, защото ЕС и Западът не се интересуват от нея и са я изоставили."
Невярно. ЕС и Украйна имат споразумение за стратегическо партньорство, консолидирано от Споразумението за асоцииране Всеобхватната зона за свободна търговия. ЕС е най-големият търговски партньор на Киев и е генерира 40% от търговията на Украйна. Под флага на Източното партньорство ЕС прилага широк спектър от програми в Украйна и оказва помощ за извършването на необходимите реформи.
От 2014 г. ЕС е предоставил на Украйна над 17 млрд. евро под формата на заеми и безвъздмезни средства.
Мит четвърти: "
Настоящата война е по вина на Запада. Ако бяха изпълнили обещанието си да не разширяват Алианса, Русия нямаше да се почувства застрашена."
Невярно. Такова обещание не е било давано от НАТО, нито пък е официално искано някога. Руските медии, контролирани от Кремъл, често твърдят, че на съветския лидер Михаил Горбачов е дадено "устно" обещание, че НАТО няма да се разширява извън вече обединена Германия. Всъщност самият Горбачов отрече това твърдение
в интервю от 2014 г., когато заяви, че "темата за разширяването на НАТО изобщо не е обсъждана и не е повдигана през онези години."
Така наречените "устни споразумения" са просто една фикция. Членовете на НАТО никога не са поемали политически и правнообвързващи ангажименти да не разширяват Алианса извън границите на обединена Германия.
НАТО, като отбранителен съюз, не се раширява в имперския смисъл, който се влага. Решенията за членство в НАТО се взимат от страните-кандидатки и всички настоящи 30 членове на НАТО са взели решението си вътре в страните си.
Мит пети: "
Поради агресивното разширяване на НАТО, Русия сега е "заобиколена от врагове" и "трябва да се защитава".
Невярно. Никоя страна или съюз не планира и никога не е планирал нахлуване в Русия. Никой не е заплашвал Русия. Всъщност ЕС и Украйна са категорични поддръжници на установения следвоенен ред за сигурност. От своя страна Русия е най-голямата географски страна в света с население от 144 милиона души и има едни от най-големите въоръжени ядрени сили в света. Абсурдно е да се представя Русия като страна под остра заплаха за сигурността.
По отношение на географията - по-малко от 1/16 от сухопътната граница на РУсия е с членове на НАТО. От 14-те държави, с които граничи Русия, само пет са членки на НАТО.
Освен това - няма нито един аргумент, който да сочи, че военната сила е единственото решение на евентуални проблеми. Има няколко международни организации, двустранни споразумения и формати, в които Русия може да участва в съвместен и мирен диалог - например в рамките на ОССЕ и различните режими за контрол на въоръженията. ЕС винаги е поддържал каналите за комуникация с Русия отворени.
Като суверенна държава Украйна има пълното право да избира своята политика и съюзи. Идеята, че Русия има някакво право на вето върху суверенни решения на Украйна, е неоснователна. В тази връзка - нито ЕС, нито НАТО претендират да имат право на вето върху това които държави имат право да бъдат членове на Организацията на Договора за колективна сигурност.
Мит шести: "
Във Всеки случай Русия не носи отговорност за сегашното напрежение в Украйна. Украйна умишлено наруши Минските споразумения и Западът допълнително въоръжава Украйна. Русия трябваше да реагира бързо, за да защитава границите си. Провокацията идва от Запада."
Невярно. Истината е, че Русия е тази, която разположи 140 000 войници и тежка военна техните по границите на Украйна, включително в незаконно анексирания Кримски полуостров.
Русия е страна по споразумения от Минск и това са най-новите официални документи, в които Русия потвърди суверинитета и териториална цялост на Украйна. Русия не изпълни своята част от задълженията по Минските споразумения. Русия и нейните подставени лица не прекратиха огъня, не изтеглиха всички тежки оръжия, не реализира - да извърши обмен на политически затворници и да осигури доставка на хуманитарна помощ въз основа на международен механизъм.
Напротив - Русия засилва въоръжените формирования в Източна Украйна. Русия не позволява безпрепятствен достъп на наблюдатели от ОССЕ, включително по границата си с Украйна, където дори силно ограничената мисия на организацията беше прекратена заради руско вето през лятото на 2021 г.
Без пълното прилагане на задълженията за прекратяване на огъня, изтеглянето на тежките оръжия и прилагане на разрешение за пълен достъп до всички територии за мисиите за наблюдение на ОССЕ, е трудно да се говори за Минск II.
Въпреки това Украйна изпълни толкова от споразуменията от Минск, колкото е разумно да направи страна, която няма контрол над пълната си територия. Нещо повече - Украйна направи конституционни промени, за да предостави повече автономия на териториите, които в момента са извън нейн контрол.
Мит седми: "
ЕС е слаб и неуместен. Защо изобщо някой си прави труда да говори с ЕС."
Невярно. Руският политически естаблишмънт работи усилено, за да представи ЕС слаб. През януари на 2022 г. руският външен министър Сергей Лавров дори обвини ЕС в "импотентност".
Фактът обаче е, че Европа се радва на мир след края на ВСВ. ЕС, в координация с ООН, НАТО, ОССЕ, Съвета на Европа, членовете на Г-7 и други международни партньори прави всичко възможно да гарантира мира и сигурността по света, включително в Украйна.
ЕС е и най-голямата интегрирана икономическа зона в света и най-големият търговски партньор на Украйна.
