Да обясня ситуацията за който още не я е разбрал, но в малък мащаб. Защото когато картината е твърде голяма за да се види, трябва да се намали.
Намираме се в училище, в което има доста паралелки, но някои от тях са по-интересни. Всяка от тях си има своите лидери - малчугани, към които останалите имат повече симпатии (или не чак толкова, както ще стане ясно). Ето ги и главните действащи лица:
- Владимирчо - лидер на паралелката с Руски език. Мъничък на вид, но заради умението му да изглежда и говори като boss, всички го харесват. Дори и тези, които твърдят че не го харесват.
- Спящият Джо - назначен за лидер на паралелката с Американски език. За разлика от Владимирчо, никой не харесва Джо, защото видимо има психически проблеми и дори често е осмиван. Но има слухове, че зад него стоят други съученици, които му казват какво да прави.
- Зеленчо - назначен за лидер на паралелката с Украински език, която всъщност е нещо като руска паралелка, но това няма значение. Зеленчо е изучавал актьорско майсторство и даже е разигравал сцени пред съучениците си, в които се е правил на лидер. Има слухове, че някой му е подшушнал да разиграва такива сцени, но по-важното е, че съучениците му толкова са свикнали да го виждат в тази роля, че в един момент са го възприели като лидер.
- Донка 1 и Донка 2 - две съученички, които първо са били в руската паралелка, а после са се преместили в украинската, обаче явно не по тяхно желание. Те са влюбени във Владимирчо, но в същото време си имат разправия със Зеленчо, който не им дава да се виждат с Владимирчо. Някакви любовни драми.
Понеже Владимирчо също е влюбен в двете Донки, от време на време той влиза в пререкания със Зеленчо за тях. Двамата често са си разменяли шамари преди, но това не е било интересно за останалите. Но не щеш ли, един хубав февруарски ден, когато докато двамата си разменят поредните шамари заради двете Донки, се появява Спящият Джо и неговите съученици, и виждайки това решават да се позабавляват. Малчуганите от американската паралелка и без това отдавна са известни с това, че обичат да се закачат с всички за щяло и нещяло, те са най-големите побойници в цялото училище. Те застават на страната на Зеленчо и започват да плюят по Владимирчо.
Понеже бандата на Спящият Джо е доста шумна, цялото училище бързо чува данданията и всички паралелки се събират да гледат сеир. Не след дълго вече са се образували отборите и всеки си е избрал за кой да вика. Включват се по-разговорливите ученици от всички паралелки и започват да убеждават останалите да викат или за Владимирчо, или за Зеленчо. Става голяма какафония. От бандата на Спящият Джо започват да нахъсват и да подават разни оръжия на Зеленчо - линийки, пергелчета, ножички, какво ли не. Владимирчо и неговите момчета обаче са здрави копеленца и не се дават.
По едно време двете Донки, които в боя все са били по средата между Владимирчо и Зеленчо, са изяли много шамари и тупаници, че вече на нищо на приличат. Но боя продължава. Никой вече не се интересува от двете Донки, забравена е дори причината защо е започната тая неразбория. Страстите се разгорещяват, хормоните кипят, юмруци лятят. Много деца са с посинени очи, оскубани коси, счупени зъби, ръце, крака, комоцио, има дори кръв. Но боя продължава. Чуват се постоянни закани от кой ли не. Като оръжия се примъкват столове, чинове, дъски.
През цялото това време отстрани на това меле спокойно седят много други ученици и гледат сеира. По-разговорливите от тях коментират и настройват останалите или против Владимирчо, или против Зеленчо и Джо (ЗеленДжо).
Това продължава дълго, много деца са изнесени на носилки. Но Владимирчо и ЗеленДжо не отстъпват, нахъсват бандите си да се млатят едни-други още по-силно. Ситуацията вече е извън контрол. Припомням, че всички отдавна са забравили за първоначалната кавга. Донка коя?? Кавгата се е превърнала направо във война, която се води заради самата война, която явно ще продължи докато побойниците имат сили да се бият. А заради нахъсването и поляризирането постоянно се включват нови побойници.
Малцина са обаче тези, които разбират колко деградиращо и ненужно е всичко това, и че в една война няма добри, а всички са лоши. Но с течение на времето все повече хора го разбират, дори и участвалите в боя.