Да ама това че някога са ме боцкали не значи, че сега бих се боцнал. Тогава нито съм разбирал какво и защо ми бодат, нито съм се интересувал. Давал съм съгласие и съм запретвал ръкава, но определено не е било информирано съгласие. Когато сме деца, па дори и ученици и студенти, до голяма степен го има тоя момент дето правим каквото "големите" кажат, без да се противим. Затова като са ни казвали да ходим на манту и подобни такива - няма не искам, няма недей. Преглъщаме някак усещането за принуда и тръгваме. Не сме си знаели нито правата, нито вероятните последствия ако откажем, нито нищо. Директно сме се подчинявали. Това дори в днешно време е така при повечето хора в много сфери на живота, затова в много голяма степен всички изпълняваме някакви неща спуснати от правителствата само защото така са ни казали. Сляпо подчинение.
Когато обаче човек обърне малко по-сериозно внимание на нещата в обществото, седне да се пообразова и си направи изводите, на повърхността изплуват странни неща. Правителството вече не е това невероятно (най-често грубо) създание с божествен характер. Появяват се едни причинно-следствени връзки, които са били невидими преди това или са изглеждали съвсем различно. Изведнъж разбираш, че правителството всъщност може да прави грешки. И то не само че може, ами ги прави в не малки количества. И не само правителството, а и други такива големи структури с власт - компании, организации. Оказваш се в средата на един водовъртеж от чужди намерения за това как да живееш собствения си живот. Някои добри намерения, но някои лоши.