Ти имаш доста романтична представа за ваксините от онова време. И да, очевидно те винаги са били представяни по този начин, като спасителите на човешката цивилизация. И то не веднъж, а многократно са ни спасявали... така поне се твърди.
Аз не знам какво точно е било, не съм раздавал ваксини на хората и не съм правил наблюдения и статистики как са им се отразявали. Доктори и имунолози са го правили това, но пък аз никога не съм имал много голямо доверие на докторите и подхождам скептично. Големия проблем е, че самата тематика допуска много предположения. Ако имаш болен и му дадеш хапче, можеш сравнително лесно да заключиш дали хапчето му е помогнало когато съвсем скоро го видиш оздравял. Трябва също така да наблюдаваш за странични ефекти. Ваксините обаче се раздават на здрави хора с предположението, че някога в неясното бъдеще ще ги предпазят от нещо, което дори може отдавна да е изчезнало. И при тях също трябва да наблюдаваш за странични ефекти.
Но загиналите вируси във ваксинката, да кажем че им имам доверие на тях. Идеята с умрялото вирусче, което кара тялото да го инспектира и да се запознае с него, така че в бъдеще когато види живо такова да знае как да реагира на него - това го разбирам, намирам логиката и съм съгласен. Само че във ваксинките няма единствено умряли вирусчета. То е както храната - купуваш си салам, обаче в салама ти има една дузина Е-та. Купуваш си краставици, обаче в краставиците нитрати. Купуваш си диетична напитка без захар, обаче в напитката има аспартам. Купуваш си напитка със захар - радваш се на живота без да разбираш колко вредна е тая захар, понеже е в повечето храни и ти се струва че е безвредна.
Щото ако бяха само и единствено безобидни умрели вирусчета, защо тогава е имало такива документални филми още от онова време, говорещи за онези ваксинки по същия начин по който ние сега говорим за сегашните?
Или поне повечето. Както се викат още "pure blood". 
