Аз си спомням, че на един съказарменик щях да напиша съкилииник
, толкова не му се седеше в тая гадна казарма,че беше готов да скочи от 3-тия етаж само и само да не е там, но реши, че по-безопасно е да си строши ръката
, сам не можеше така,че беше я увил в чаршаф и дойде при мен с един голям чук с молба да го ударя колкото имам сила, като си я постави на шкафчето, аз разбира се му отказах, не мога да поемам такава отговорност, но при нас имаше всякакви малоумници така,че не след дълго срещу заплащане беше открил човек който да му свърши работа.
След няколко премерени удара резултата беше криво шкафче и здрава ръка
Явно трябваше да се удря по-здраво, което криеше и по-голяма опасност да се направят по-големи поразии, сещате се, че резултата не беше добър, не знам какво е станало след това с това момче, но не се върна.
Имаше и други такива един примерно изяде няколко пакетчета с масло за да си докара апандисит, но не успя, докара си разбира се стомашни проблеми
Аз не можех да проумея от къде идва това желание в тези момчета да се самонараняват така, толкова ли са слабохарактерни, ами как щяха да се справят с трудностите в живота, ами ако се осакатят за цял живот, това си беше една истинска лудост?