Както вече е известно на всички в отечеството ни, между турското правителство и нашето се е подписало тия дни едно съглашение по въпроса за съединението на Княжеството с Источна Румелия. В. Т. Конст. е обнародвано вече изцяло това съглашение и в тях вие сте вече видяли какви са условията на това съглашение. Извършената чрез туй съглашение спогодба показва от само себе си ясно какво стана не само с привилегиите на Источна Румелия, но и с самостоятелността на Княжеството. Негово Височество княза се назначава с фирман от Султана като Генерал-Губернатор за пет години. След тоя период той се назначава отново за други пет години само, ако се покаже верен и предан на турския султан. В противен случай него би го очаквала участта на един прост турски чиновник. Според спогодбата, всяка намеса на Европа за назначаване на главен управител е отстранена. Органическия устав на Источна Румелия, си остава същия, но с някой още неизвестни изменения. Значи общо взето няма съединение, а Княжеството и Источна Румелия се прозвъгласяват за част от турската империя. Цялата Кърджалийска околия и други села в родопите се откъсват от Источна Румелия и се отстъпват на Турция. И което е най-важно: при определянето на новата граница между Турция и Румелия, Турция задържа стратегическите места, като с това прави невъзможна отбраната на страната. Османските войски ще имат право да влизат в случай на вълнение, вече не само в Румелия, но и в самото Княжество, без да смее вече Европа да се противи на това. От друга страна и българските войски са задължени, според тази спогодба, да се присъединяват към турските, даже в някой случай и под турска команда, когато турската империя е нападната в своите европейски владения от когото и да било. (по онези времена, срещу все народи, които също търсят свободата си) Запазва се правата на императорската хазна.
Според някой сведения и обнародвани новини, Русия не била никак склонна да одобри такова съединение.
