Уважаеми графе! В последния ми разговор с Вас лорд Солсбъри Ви каза, че намерението на британското правителство не е да се противопостави веднъж завинаги на образуването на Велика България, че това е въпрос на време, но че е необходимо да се изпълни Берлинският договор, за да може Румелия да просъществува няколко години, и че поради това е необходимо българите да бъдат предупредени, че ако се разбунтуват след изтеглянето на нашите войски, те неизбежно ще бъдат подложени на смесена окупация. Главният държавен секретар на Нейно британско величество не за първи път изразява тази идея. Още в Берлин той ви каза, че рано или късно двете Българии трябва да се обединят. Пред лицето на подобно твърдение човек се пита как такива практични английски държавници са могли да се противопоставят на решението, което се изисква от силата на нещата, защо са настоявали ненужно да удължават страданията на населението, което вече е подложено на толкова много изпитания, за да го принудят да купи на кървава цена резултат, който се смята за неизбежен в бъдеще, резултат, който всъщност вече е реализиран от победите на нашите армии и който Европа трябваше само да санкционира, за да осигури на тези нещастни региони просперитета, който може да се очаква в бъдеще.
Трябва ли да се смята, че английското правителство не е искало да предостави тази услуга на българите, защото те биха я дължали на руското оръжие и биха били пълни с благодарност към нас? Дали то е предпочело да ги накара да чакат, за да могат по-късно да получат тази услуга от ръцете на Европа и да се освободят от връзките на любов и благодарност, които ги свързват с Русия? Или пък английското правителство просто е отложило окончателното решение, докато то не бъде допълнено с предпазните мерки, които смята за необходими, за да го направи безвредно за английските интереси? Това са въпросите, които сме в правото си да си зададем, за да си обясним целта на тази игра с живота на народите и с интересите на света и човечеството. На практика ние предпочитаме да заемем същата позиция като маркиз Солсбъри, т.е. тази за необходимостта да се осигури точното изпълнение на Берлинския договор, за да се даде време да свърши своята работа и да се подготви почвата за предвидените решения. Но от тази гледна точка ни се струва, че маркиз Солсбъри греши, като смята, че е достатъчно да се заповяда на българите да не се бунтуват под заплахата от помитаща окупация. Според нас този резултат може да бъде постигнат само ако от своя страна силите се съгласят да осигурят стриктно изпълнение на обещанията, дадени на българите в Източна Румелия, т.е. автономна администрация с гаранция срещу връщане към злоупотребите на турския режим. Само тогава, според нас, можем да изискваме от тях благоразумие, което е трудно да се очаква от един все още неизкушен народ, чиито страсти са силно възбудени както от минали обиди, така и от страх от бъдещето. И не само жаждата за отмъщение или пламенността на националните стремежи могат да накарат българите в Румелия да протестират срещу решенията на Берлинския конгрес. Те знаят, че договорът фактически ги поставя отново под турско владичество, че Турция скоро ще си възвърне реалната власт чрез правото да назначава генерал-губернатор, военачалник и офицери от милицията, както и да поддържа турски войски на Балканите; те са се убедили от печален опит, че Портата не само ще упражни правата си, но и ще ги използва, за да възстанови предишното потисничество, станало още по-жестоко от желанието за отмъщение, което тя лесно може да задоволи чрез завръщането на мюсюлманските емигранти, Те със страх се питат кой ще ги защити от нови гонения и нови потисничества.
Единственият начин да ги успокоим е да им покажем, че Великите сили са твърди и единни в намерението си да накарат не само българите, но и турците да спазват решенията им, е да пристъпим към организиране на държавата по такъв начин, че да подкрепим автономните институции на Източна Румелия с гаранции, способни да вдъхнат на народите пълно доверие в тяхната ефективност и в намеренията на силите да ги защитят. Накратко, за да можем да кажем на българите: „Русия направи всичко възможно, за да ви освободи и да ви даде независимо национално съществуване; интересите на общия свят й попречиха да осъществи напълно каузата си, но Европа, която й се противопостави, пое задължението да ви предостави автономия, което е значителен напредък към по-добро бъдеще. Тя се ангажира да гарантира това и ще го изпълни. Повярвайте в това и от своя страна докажете с търпението си и уважението си към желанията на Силите, че заслужавате тяхното благоволение и че сте достатъчно зрели, за да превърнете предоставените ви предимства в гаранция, а не в заплаха за общия мир“. Ще попитаме маркиз Солсбъри дали настоящата ситуация изисква такива гаранции от наша страна. Причината за това положение се крие най-вече във взаимното недоверие, което разделя правителствата, разпростира се върху второстепенните представители и на места придобива характер на истински антагонизъм. Английският кабинет ни подозираше и обвиняваше, че се опитваме да превърнем България в руска провинция, и затова сведе България до минимум, без изобщо да приеме желанията и правата на населението.
Той ни подозираше и обвиняваше, че се стремим да увековечим окупацията на България, и затова определи категоричен и кратък срок, без да вземе предвид събитията, които могат да настъпят след изтичането на този срок. Той и днес ни подозира, че се опитваме да установим в България и Румелия изключителното влияние на Русия, да подкрепяме и насърчаваме двете части на българската нация да се противопоставят до степен на бунт на решенията на Европа, които ги разделят, за да унищожим каузата на Берлинския конгрес чрез игра на политически интриги. От наша страна не можехме без основание да подозираме Англия, че желае да лиши Русия от резултатите от нейните победи и жертви, да разруши с помощта на дипломацията си освободителното дело, извършено от руското оръжие, да възстанови пълната власт на намалената Турция на юг от Балтика чрез налагането на илюзорни автономни институции и да премахне християнския елемент от Румелия чрез изтребване, прогонване и преследване. Тези взаимни подозрения за съжаление бяха подхранвани от поведението на официалните лица на двете правителства. Някои необмислени изказвания на наши представители може би засилиха недоверието, на което сме обект. Начинът, по който действат британските представители, лекотата, с която приемат и разпространяват необосновани обвинения срещу нашите военни командири и срещу българите, очевидното им желание да възпрепятстват по всякакъв начин действията на нашите власти под претекст за помощ и контрол и да поемат управлението на окупираната страна под претекст за организирането му - всичко това не може да вдъхне нито на нас, нито на българите увереност в ефективността на европейското покровителство след евакуацията на нашите войски от тази страна. Бихте ли се обърнали, драги ми графе, към чувството за справедливост на лорд Солсбъри? Англия току-що отпразнува коледните празници. Самият маркиз е вдъхновен от дълбоко християнски чувства. Любезно му припомнете за потоците от кръв и дълбочината на мизерията и бедствията, резултат от предишното недоверие и неразбирателство между нашите две правителства, и го попитайте дали не е дошло времето да се сложи край на това и дали не поемаме ужасна отговорност, като провокираме повторение на всичко това. Войната имаше своите крайности, които повлияха на Берлинския конгрес, който трябваше да стигне до компромисни, т.е. много несъвършени резултати, за да запази преди всичко всеобщия мир. Всичко това вече е зад гърба ни.
Въпросът е дали силите смятат за свой дълг да гарантират, че това несъвършено дело ще доведе до истинско умиротворяване, или го смятат само за отсрочка, под чието прикритие подготвят нови усложнения, укрепвайки, всяка в сферата на своите лични интереси, позициите, завоювани по време на тази тригодишна дипломатическа война. Що се отнася до нас, ние имаме най-високо мнение за мисията на правителствата и за задълженията на дипломацията. Нещастията, до които вече доведе ожесточеното им съперничество и които се понасят от всички, въпреки гордостта от привидните им успехи, далеч не са изчерпани. Съществуващото вече положение в Македония, което застрашава бъдещето на Румелия, и накрая, несигурното състояние на нещата в самата столица на Османската империя, дават твърде много основания да се предвидят по-нататъшни неизчислими усложнения, ако великите сили не поемат по пътя на помирението и взаимната справедливост. Можете да уверите маркиз Солсбъри, че сме готови да се срещнем с него на тази основа, ако той се съгласи на това. Приемете, скъпи графе, уверенията на моите най-искрени чувства.
Горчаков
