За съжаление, дори и в болница, дори и вече включен на кислород и антибиотици, естественият ход на болестта понякога минава през влошаване в първите дни, преди да ти просветне и да усетиш, че се подобряваш. Това е критичен период, защото страхът лесно минава в паник атаки, пациентите буйстват, викат, могат да се наранят или да ударят друг пациент или медик. За 24 нощи, които прекарах в отделението, вероятно 3 или 4 минаха спокойно, без някой да изпадне в криза. Паниката често идва през нощта, след 11 часа. Атакува човека без предупреждение, кара го да върши нелогични неща, да обвинява лекарите в несъществуващи грехове, да крещи и дори да се сбие с първия, изпречил му се пред очите. Видях как се случва, повече от веднъж!
Една жена в съседната стая опита да намушка с вилица съседката си по легло. Наложи се да и сложат едни меки гривни на ръцете и да й ограничат движенията на леглото. На сутринта не помнеше какво е направила...
Силвия получаваше паник атаки всяка нощ. Имаше сатурация 98 и усещането, че се задушава беше само в главата й. Беше почти излекувана от ковид, но лекарите се чудеха как е възможно цял живот да не е обърнала внимание на факта, че пулсът й постоянно е около и над 100 удара в минута.
Силвия почина на леглото до моето, в 1:40 през нощта, седмица след като навърши 53. Ковид я превзе, обърна я с хастара навън и й причини усложнения, които я изплашиха до смърт. Буквално. ?