Роден геолог изплаши българите: У нас има немалко разломи, доказано големи и опасни са
Например, по думите на проф. Янко Герджиков, Врачанската зона нерядко „оживява“ и то със силни трусове
Земетресението с магнитуд 7,8 в Турция не само не е регистрирано досега в този район, но дори е изненадало учените. Въпреки това случилото се има своето научно обяснение. Български геолог, който обясни какво е то, предава bTV.
Движенията на подземните пластове никога няма да спрат. Този процес е един от причинителите на земетресения, част от които с ужасяващи последици, каквито са в Турция и Сирия.
Има ли нещо необичайно от геоложка гледна точка и какво е характерно за района на земетресението?
„Самото събитие се състои от две много силни земетресения през няколко часа. Това, което е интересно, е, че зоната е добре известна, но първото земетресение с магнитуд 7,8 е изключително силно и такъв трус в исторически аспект там не е регистриран.
Затова е и изненада за сеизмолозите“, казва проф. д-р Янко Герджиков от катедра „Структурна геология“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
По думите му силният трус и последвалите вторични земетресения ще генерират серия от неблагоприятни процеси – например свлачища.
Така районът ще бъде уязвим още дълго време.
Активна зона ли е България?
„Ние нямаме подобен тип разломи и в това отношение сме една по-слабо активна територия. В периферията сме на районите, където протича бурна тектонична активност.
От друга страна, в България има немалко разломи, които са доказано активни и опасностите са големи“, припомни проф. д-р Янко Герджиков.
По думите му Врачанската зона нерядко „оживява“ и то със силни трусове.
„Другата трансгранична сеизмичност е активиране на запад в посока Мраморно море. Ако се спазва традицията при тези процеси в западна посока, то ще бъде в още по-голяма близост до нашата територия“, уточни геологът.,
Може ли да се "предскаже" земетресение?
Проф. д-р Янко Герджиков обясни, че винаги има риск, но не може да се предвиди земетресение, защото науката все още не успява да намери инструменти, чрез които „да предсказва“ трусове.
„Методът, който е известен и се използва за проучване на разломни зони, е този на палеосеизмологията. Методът използва едно предварително изследване на разломната среда с геофизични проучвания. С хиляди, десетки хиляди години, може да се проследи историята на приплъзванията в разломите зони. Записаната сеизмичност не датира много години назад“, пояснява геологът.
По думите му има много методи за превенция, но най-важното е да се спазват строителните норми, което се отнася и за България.
„Жилищното и инфраструктурно строителство трябва да е съобразено с известните разломи. За съжаление, у нас много разломи не са добре проучени“, каза проф. д-р Янко Герджиков.
По думите му България е една от малкото страни в Европейския съюз, която няма геоложка служба, в която специалисти да работят за наблюдение и анализ на проблемни зони.
www.dnevnik.bg
