ПЕТЪЧНА ПРИТЧА ПРЕДИ ВАКСИНАЦИЯ:
Стоял си един цар в кулата и гледал царството си - разделно от една река и си помислил:
"Абе тия моите мноо прости. За толкова години не поискаха един мост да им направя, да им е по-лесно, да им върви търговията, срещите с роднини, да не обикалят отдалеч, за да се виждат и говорят.
Хммммм, казал си, ще им направя мост.
Минали месеци, мостът бил готов. Всички се радвали и възхвалявали царя си."
Един ден, както си стоял на кулата, си рекъл:
"То, хубаво, минават по тоя мост, ама да взема да им сложа аз една такса, за дето минават." Речено, сторено.
Минали година-две, никой не се противил, плащали и минавали. Царят си рекъл: Тия, щом мълчат, значи им е добре. Да взема да им сложа един манаф. Плащат на другият край да ги опъва, да видя дали ще се възпротивят.
Така, минала година, никой "гък" не казва. Плащат, плющят ги и - по пътя. Гледал ги и се чудил:
"Прост народ, ей..."
Не щеш ли, след още година, изведнъж всички се надигнали. Викали под кулата нервни от всички страни, голяма тарапана. Царят ги чул и накрая възкликнал: "Ейиииии, дойде им акълът на мойте..." Излязал на балкона на кулата и рекъл:
"Кажете хора, поданици мои, за какво е тази врява?"
"Абе, царю, казал баш организаторът, всичко хубаво: мост направи - ОК, такса сложи - ОК, да ни ебат - ОК,
АМА СЛОЖИ ПОНЕ ОЩЕ ЕДИН ДА ЕБЕ, ЧЕ ГОЛЯМА ОПАШКА СТАВА, БЕ!?"
п.с. Текстът е копи-пейст. Изказът не е мой
