Към 11 ч. 1/2 почнаха с мене среща нар[одните] представителят Петър Марков и д-р Д. Моллов. П. Марков поиска да разбере искрена ли е новата ни политика и най-главно - да ме предупреди, че от разоръжените германски войници много били пущани. А русите знаели колко са и може би ще искат да ги видят за доказателство. Ако ги няма - щели сме да се изложим.
Уверих го, че действията ни са искрени. Ако някои от разоръжените, по човешки чувства, напр. като болки и др. са пустнати, то не е толкова важно и не бива да се прави от това въпрос.
Щом стигнахме днес в Панчарево (към 10 ч. сутр[инта]), Русев ни каза, че Драганов е говорил с Шнекенбургер, целували се и пр. и накрая било решено до вечерта днес да се извозят всички немци от България. Колчев давал влакове, като даже бил готов да отмени пътн[ическите] влакове. Това ни зарадва много. Обаче каква бе нашата изненада и как ни спадна настроението, като чухме, че ген[ерал] Шнекенбургер съобщил сл[ед] пл[адне], че имали нареждане да изтеглят най-първо материалите си, а след това хората, което щяло да продължи десетина дни.
Обърнах внимание, че не бива нашите току-тъй да се сдават на немците, които са малко, а ако трябва и те да се борят и обезоръжат тия немци, които искат тях да обезоръжат.