НАП - регистър на собствениците на е-магазини
- Автор slavib
- Начална дата
R. Yordanova
New Member
Здравейте,
Много съм нова и боса в темата, прочетох дота от информацията но не мога да се ориентирам а нямам кой да питам. Имам онлайн магазин, който ще пусна да работи скоро, може ли да не регистрирам фирма, а да го регистрирам в НАП на физическо лице? Може ли това да се случи онлай? Предполагам че ако, то трябва да вписвам приходите си в годишната данъчна декларация, която подавам като частно лице? Има ли изобщо нещо вярно в това което съм разбрала или тотално съм се омотала? Ще съм ви много благодарана, ако някой може да ми отговори на конкретните въпроси?
п.с. Плащането ще е само с Наложен платеж а парите ще получавам по банков път, или е по окей да ги получвам като паричен превод в офисите на Еконт?
Много съм нова и боса в темата, прочетох дота от информацията но не мога да се ориентирам а нямам кой да питам. Имам онлайн магазин, който ще пусна да работи скоро, може ли да не регистрирам фирма, а да го регистрирам в НАП на физическо лице? Може ли това да се случи онлай? Предполагам че ако, то трябва да вписвам приходите си в годишната данъчна декларация, която подавам като частно лице? Има ли изобщо нещо вярно в това което съм разбрала или тотално съм се омотала? Ще съм ви много благодарана, ако някой може да ми отговори на конкретните въпроси?
п.с. Плащането ще е само с Наложен платеж а парите ще получавам по банков път, или е по окей да ги получвам като паричен превод в офисите на Еконт?
Добре , като излезе нов закон винаги всички сме объркани..
Имам онлайн магазин на опен карт , работех досега с моя фирма , но сега ще прехвърля сайта на друга фирма , пак на мое име.
Какво трябва да направя? Да отида в НАП да пусна тази декларация и какво , да изтрия старите данни , преди това да ги архивирам.И да почна отначало с поръчките ?
Имам онлайн магазин на опен карт , работех досега с моя фирма , но сега ще прехвърля сайта на друга фирма , пак на мое име.
Какво трябва да направя? Да отида в НАП да пусна тази декларация и какво , да изтрия старите данни , преди това да ги архивирам.И да почна отначало с поръчките ?
Не. Трябва да им осигуриш достъп до бек офиса или експорт на всички продажби направени през платформата от момента на пускане на фирмата ти свързана с магазина при поискване.
Здравейте.
Имахме физически и онлайн магазин и касов апарат. Следващия месец затваряме физическия и оставаме само онлайн. Може ли да се сключи споразомение с Еконт за наложени платежи чрез пощенски паричен превод, да получаваме парите по банка и да махнем апарата.
Изобщо как се случва това ?
Имахме физически и онлайн магазин и касов апарат. Следващия месец затваряме физическия и оставаме само онлайн. Може ли да се сключи споразомение с Еконт за наложени платежи чрез пощенски паричен превод, да получаваме парите по банка и да махнем апарата.
Изобщо как се случва това ?
nehrox5
Active Member
Може. Много лесно. Правиш си акаунт в e econt с данните на фирмата и вътре в менюто имаше такава опция. Само посочваш IBAN-а и банката, по която искаш да ти изплащат парите. Абе най-добре им звънни по телефона ще ти обяснят всичко стъпка по стъпка. Не са нужни никакви документи и бумащини за това нещо.
Благодаря. Значи не трябват някакви допълнителни договори за ППП. А с касовия апарат какво се прави . Трябва ли да го карам в фирмата, която ми го поддържа или просто спирам да маркирам и толкова.
vassy
Active Member
Първо сключваш договор с Еконт за куриерски услуги. След това правите анекс за ППП. Апарата си го задръж. Изискването е на база търговски обект, задръж го например за офиса си. Ел. магазина ти е отделен търговски обект.Не е задължително да го ползваш в офиса.
От коментарите, които прочетох до момента, да разбирам ли, че ако сключа договор с Еконт за куриерски услуги и направим анекс за ППП (имам само онлайн магазин), мога съвсем спокойно да си работя през фирмата, без да пускам касови бележки и да се регистрирам в регистъра? Следователно не ми трябва нов апарат...?
И впоследствие как се осчетоводяват, като се използват бележките за ППП ли?
PS: Само се чудят как да спъват бизнеса...
И впоследствие как се осчетоводяват, като се използват бележките за ППП ли?
PS: Само се чудят как да спъват бизнеса...
Последно редактирано:
vassy
Active Member
Ако през ел. магазина нямаш задължение да издаваш касови бележки, нямаш и задължение да регистрираш ел. магазина в НАП. А нов апарат или препрограмиран ще те ти трябва само, ако ще работиш с него за в бъдеще, примерно в офиса си.
П.п. договора с Еконт, съответно анекса за ППП не е само за магазина, а за фирмата ти. Можеш да продаваш и офлайн от офиса си с ППП, ако искаш.
П.п. договора с Еконт, съответно анекса за ППП не е само за магазина, а за фирмата ти. Можеш да продаваш и офлайн от офиса си с ППП, ако искаш.
Темата как малките фирми да "избягат" от касовите касапи ще бъде актуална през следващите месеци, но тъй като няма логика наличието на касов апарат да е свързано с всички малоумни регистрационни изисквания на НАП, то подозирам, че скоро ще има допълнение в наредбата за да си "поправят грешката" и тя да се отнася за всички.
За офлайн продажби с директен паричен превод през Еконт (ако това си имал предвид) трябва да се провери много внимателно защото имам спомени за разговор с Еконт от преди година, че имаше някаква пречка за да се изпълни. Със сигурност директните преводи през Еконт (т.е. преводите, които не са част от пратка) не могат да се изпплащат чрез споразумение по банков път, но имаше и друга пречка.
Най сигурния начин за офлайн продажби без касов апарат си остават банкови преводи, като много често се практикува и банков превод през easypay.
Също така би трябвало ако в офиса сложите картов терминал на компания като myPOS да отпадне необходимостта от издаване на касов бон за всяка транзакция, което би било задължително при POS терминал издаден от банка. Това не е потвърдено и не иксам да вкарам който и да е в заблуда. Ще помоля ако някой може да потвърди за терминалите на myPOS или алтернативни компания, защото ще бъде добра опция за малките онлайн магазини с инцидентни офлайн продажби.
За офлайн продажби с директен паричен превод през Еконт (ако това си имал предвид) трябва да се провери много внимателно защото имам спомени за разговор с Еконт от преди година, че имаше някаква пречка за да се изпълни. Със сигурност директните преводи през Еконт (т.е. преводите, които не са част от пратка) не могат да се изпплащат чрез споразумение по банков път, но имаше и друга пречка.
Най сигурния начин за офлайн продажби без касов апарат си остават банкови преводи, като много често се практикува и банков превод през easypay.
Също така би трябвало ако в офиса сложите картов терминал на компания като myPOS да отпадне необходимостта от издаване на касов бон за всяка транзакция, което би било задължително при POS терминал издаден от банка. Това не е потвърдено и не иксам да вкарам който и да е в заблуда. Ще помоля ако някой може да потвърди за терминалите на myPOS или алтернативни компания, защото ще бъде добра опция за малките онлайн магазини с инцидентни офлайн продажби.
Къде е написано това , че ако нямам касов апарат мога да не регистрорам в НАП електронния магазин?
С Еконт вече имам договор, казаха ми че не се подписва нищо допълнително, а само си правя настройка на споразумение за изплащане на НП ПО БАНКА. Странно само това ли е , че се притеснявам да не стане грешка.
vassy
Active Member
Самата наредба Н-18 е за касовите апарати. Задълженията по нея касаят лицата задължени да издават касови бележки, включително и собствениците на ел.магазини. Нещо повече, ако е налично задължение за издаване на касова бележка и магазина обработва стокови наличности и цени и ги записва в база данни, то това вече е и СУПТО, което пък трябва да се регистрира в НАП от ползвателя и да е било регистрирано преди това от производителя му или разпространителя му. Естествено трябва да е свързан и касов апарат към него и скрипта да не позволява започване на продажба без да е свързан касов апарат, независимо от начина на плащане (това изискване е и за офлайн магазините). Тъй като в 90% от случаите скрипта на ел. магазина не може да управлява касов апарат или поне няма кой да го направи на приемлива цена, от известно време се говори за "електронни касови бележки". Кога и как ще стане това, за сега не е ясно.
С няколко думи, ако в един търговски обект на една фирма има задължение за издаване на касова бележка при продажба и е наличен СУПТО, то СУПТО работи само свързано с касов апарат/фискален принтер независимо от начина на плащане и генерира УНП (уникален номер на продажбата), който се отпечатва на касовата бележка (ако е задъжително издаването и). УНП се генерира независимо от начина на плащане.
При централизирани ERP системи, напрактика е достатъчно да има само един търговски обект с касов апарат, за да е задължително генериране на УНП, съответно блокиране на продажбите при неотговарящ касов апарат. Представете си какво се случва във фирма с 20-30 клона и десетки касови апарати, ако някой касов апарат не отговаря, напр. спрял е тока в някой клон. Тъй като сме от тези, които регистрират СУПТО, от които ползвателите ще избират, проблема сме го решили със списък на фискални устройства и деактивирането им при нужда. В противен случай се блокира работата на цялата система и на цялата фирма съответно.
Самата наредба (измененията и) са пълна недомислица, писана за кварталния магазин или кафене, без да отчита работните процеси в реалния бизнес, различен от горните, но е в сила и трябва да се изпълнява.
Ако нямаш в договора с Еконт изришна клауза за ППП, то това е обикновен наложен платеж с изплащане по банкова сметка и си остава задължението да издаваш касова бележка.
Нашите договори с Еконт и Спиди са от преди 5 години и тогава за ППП се сключваше анекс към договора. Сега може и да е по-различно. Може да се ползва плащане и през Български пощи, Изипей и др. лицензирани пощенски оператори.
Имам чувството, че никой не чете наредбата (Н-18).
Последно редактирано:
vassy
Active Member
Софтуер за управление на продажбите в търговски обект
Съгласно § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС „софтуер за управление на продажбите в търговския обект“ (СУПТО) е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Съгласно §1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. „управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.
Речниковото значение на думата „процес“ е последователна смяна на състоянието в развитието на нещо (ход-развой). Задължително изискване, заложено в определението, е обработката на информацията да бъде автоматизирана. Това означава, че софтуерът автоматизирано следва да обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и да отразява тяхното предоставяне/заплащане. Точно тази автоматизирана обработка и наличието на посочената информация дава възможност на търговеца да проследи връзката между извършваните продажби и използваните за тях ресурси (напр. стоки, материали, човекочасове, заетост на стаи и др.).
В зависимост от спецификата на осъществяваната дейност, моментът на заявяването и предоставянето на стоката/услугата могат да съвпадат като време, но е възможно да има времеви интервал между заявяването и предоставянето.
В случаите, в които за целите на дейността на задълженото лице се използват отделни софтуери/модули, обезпечаващи цялостната дейност и организация на работа на лицето, например изчислителни програмни продукти, програми за управление на човешките ресурси, статистически и анализаторски софтуери и др., за СУПТО ще се считат тези от тях, които притежават посочените по-горе характеристики. Няма пречки СУПТО да има и други функционалности, извън посочените, както и да подава/получава информация към/от други софтуерни модули/продукти.
Примери
Пример 1
В търговски обект се използва софтуер, чрез който се регистрират всички продажби, извършвани в този обект. В софтуера се въвежда, автоматизирано се обработва и се съхранява в база данни информация за всяка продажба - количество, вид и продажна цена стоките/услугите и се отразява тяхното предоставяне/заплащане. В обекта не се извършват плащания, за които съгласно чл. 3 от Наредба №Н-18/2006 г. е налице задължение за издаване на фискален бон, например плащанията за извършваните продажби се получават само по банков път.
В посочения пример използваният в обекта софтуер не е софтуер за управление на продажбите (СУПТО), съответно той не следва да отговаря на изискванията на наредбата.
Пример 2
В хипотезата на Пример 1, но с разликата, че за част от плащанията за продаваните стоки/услуги е налице задължение за издаване на фискален бон, например извършват се плащания в брой или с банкова карта.
В този случай софтуерът е СУПТО и следва да отговаря на всички изисквания на Наредба №Н-18/2006 г.
Пример 3
В търговски обект за продажба на стоки (магазин, склад на едро, аптека) чрез софтуер се въвежда информация за вида и количеството на продаваните стоки. От поддържани от софтуера номенклатури автоматизирано се извлича информация за продажните цени на стоките и се формира обща стойност на продажбите. Приключването на продажбата се отразява в софтуера, като се въвеждат начинът на плащане и/или предоставянето на стоката.
В посочения пример софтуерът представлява СУПТО, независимо от наличието на различни възможности за плащане (отложено, частично, смесено – в брой и по банков път и др.) и за предоставяне на стоките (изцяло в момента на плащане, в допълнително уговорен срок и др.)
Пример 4
Чрез софтуер за обслужване на дейността на заведение за хранене се въвежда информация, свързана не само с поръчките/продажбите в ресторанта, но и с доставките на стоки и напитки, резервация на маси, работен график на сервитьорите и работниците в кухня и др. Осигурява се комуникация между направените от клиентите поръчки и подаваната информация към кухнята и питейния бар. Отразяват се плащанията.
Софтуерът, обслужващ дейността на заведението за хранене, е СУПТО. Той би бил такъв и при наличие само на функционалност, ограничаваща се до отразяване на направените от клиентите поръчки и тяхната обработка с оглед формирането на обща стойност на всяка поръчка (продажба) и отразяване на плащането им.
Пример 5
Дружество използва софтуер за фактуриране в обект, в който има въведено в експлоатация фискално устройство и се извършват плащания, за които съгласно чл. 3 от Наредба №Н-18/2006 г. се изисква издаване на фискален бон. Чрез софтуера се въвежда информация, необходима за издаването на фактура: посредством менюта се избират контрагент, видове стоки, цени и др. Софтуерът формира обща стойност и отпечатва фактурата на печатащо устройство. В базата данни на софтуера се съхранява информация за издадените фактури, вкл. вид, количество, продажна цена на фактурираните стоки/услуги.
Описаният в примера софтуер представлява СУПТО и следва да отговаря на всички изисквания на Наредба №Н-18/2006 г., вкл. да е свързан и да управлява въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство.
Пример 6
Задължено лице извършва продажби на стоки чрез електронен магазин. За всяка направена поръчка от клиенти на електронния магазин в базата данни се съхранява информация за вида, наименованието, единичната цена, количеството и общата стойност на поръчаните стоки. Отразява се статусът на всяка поръчка от заявяването й до предоставянето на стоките на клиента.
Описаният в примера софтуер представлява СУПТО и следва да отговаря на всички изисквания на Наредба №Н-18/2006 г., вкл. да е свързан и да управлява въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство.
Отговори на постъпили в НАП въпроси
по прилагането на Наредба №Н-18/2006 г.
Въпрос: Софтуерът е собственост на счетоводна къща, която предоставя достъп до софтуера на клиентите си, които изцяло си водят он-лайн всички покупки, продажби (в т.ч. издаване на фактури в брой), производство, оферти и всички останали дейности, които още с издаването на съответния документ си извършват и съответните счетоводни записвания. В този случай следва ли счетоводната къща да декларира нещо съгласно изискванията на Наредбата и ако следва, то в какво качество - като разпространител ли?
Отговор:
1) Софтуерът трябва да отговаря на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г., тъй като се ползва от лица (клиенти на счетоводната къща), за които е налице задължение за издаване на ФБ съгласно чл. 3 ал. 1 от наредбата.
2) От така зададения въпрос се разбира, че ползването на софтуера е услуга (тип SaaS), която счетоводната къща предоставя на клиентите си. Декларацията за софтуера следва да бъде подадена от неговия производител, като счетоводната къща следва да прецени дали се явява такъв. /За да бъде разпространител, Счетоводната къща следва да разполага с договор за разпространение./
Въпрос: Софтуер за фактуриране, който не следи наличности, но с който са фактурирани продажби, които са платени и в брой, счита ли се за СУПТО?
Отговор: В случай, че софтуерът обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане, следва да се счита за СУПТО.
Въпрос: Търговски обект работи с ЕКАФП и фискални бонове се издават в ръчен режим. Касиерът/операторът/счетоводител въвежда информация за продадените стоки (след продажбата им) в Складов/счетоводен софтуер. Отговаря ли този Складов/счетоводен софтуер на определението за СУПТО?
Отговор: Ако складовият/счетоводният софтуер се използва в търговския обект, в който се извършват продажбите и в който е въведено в експлоатация ФУ, и в този софтуер се въвежда, обработва и съхранява в база данни информация за количество, вид и продажна цена на продадените стоки, то този софтуер е СУПТО и той трябва да е свързан с ФУ и да го управлява.
Въпрос: Търговски обект работи със специализиран софтуер за управление на ФУ /ССУФУ/. ССУФУ подържа номенклатура на продаваните стоки, цени и баркодове, но не информация за складови наличности и няма възможност да се издават фактури. Периодично, ръчно или автоматично, натрупаната информация за продажбите в ССУФУ се извлича в електронен вид /файл/ и се използва/импортира в Складов/счетоводен софтуер. Отговаря ли при тази хипотеза този Складов/счетоводен софтуер на определението за СУПТО?
Отговор: В случай, че софтуерът (специализираният софтуер за управление на ФУ - ССУФУ) автоматизирано обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане, то той е СУПТО. Следва да се има предвид, че при обработката на тази информация софтуерът отразява намалението/движението на продаваните стоки и/или услуги, което позволява на търговеца да проследи връзката между извършваните продажби и използваните за тях ресурси. В тази връзка, отразяването продажбата на стоката и съхраняването на информацията за нея в БД, позволява на търговеца да разполага с информация, която служи за проследяване на наличностите от тази стока.
Въпрос: Мога ли да използвам софтуер, който не е от списъка на СУПТО, публикуван в НАП, при условие, че той не генерира продажби, но може например да брои стоково-материални запаси?
Отговор: Да, можете, при условие че единствената функционалност на софтуера е броене.
Въпрос: Използва се софтуер, който дигитализира някои от следните фирмени операции като доставка, продажба, връщане, изплащане и прехвърляне на стока от един склад в друг склад. Целта му е впоследствие да се генерират различни необходими документи към тях, като например стокова разписка, приемо-предавателен протокол, фактура за продажба. Такъв тип софтуер задължително ли трябва да е свързан с касов апарат, при условие че няма такава разработена функционалност към него?
Отговор: Описаната функционалност на софтуера попада в обхвата на определенията за „софтуер за управление на продажбите“ съгласно §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и „управление на продажбите“ съгласно §1, т. 19 от ДР на Наредба Н-18/2006 г. В случай, че този софтуер се използва в търговски обекти, в които съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. е налице задължение за издаване на фискален бон, т.е. извършват се например плащания в брой, с дебитна или кредитна карта и др., то той трябва да бъде свързан с фискално/и устройство/а (ФУ). Фактът, че към момента няма разработена функционалност за връзка към ФУ, не може да бъде причина за изключване на софтуера от изискванията на Наредба Н-18/2006 г. и такава функционалност трябва да бъде разработена.
Източник: http://nap.bg/document?id=17788
Съгласно § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС „софтуер за управление на продажбите в търговския обект“ (СУПТО) е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Съгласно §1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. „управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.
Речниковото значение на думата „процес“ е последователна смяна на състоянието в развитието на нещо (ход-развой). Задължително изискване, заложено в определението, е обработката на информацията да бъде автоматизирана. Това означава, че софтуерът автоматизирано следва да обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и да отразява тяхното предоставяне/заплащане. Точно тази автоматизирана обработка и наличието на посочената информация дава възможност на търговеца да проследи връзката между извършваните продажби и използваните за тях ресурси (напр. стоки, материали, човекочасове, заетост на стаи и др.).
В зависимост от спецификата на осъществяваната дейност, моментът на заявяването и предоставянето на стоката/услугата могат да съвпадат като време, но е възможно да има времеви интервал между заявяването и предоставянето.
В случаите, в които за целите на дейността на задълженото лице се използват отделни софтуери/модули, обезпечаващи цялостната дейност и организация на работа на лицето, например изчислителни програмни продукти, програми за управление на човешките ресурси, статистически и анализаторски софтуери и др., за СУПТО ще се считат тези от тях, които притежават посочените по-горе характеристики. Няма пречки СУПТО да има и други функционалности, извън посочените, както и да подава/получава информация към/от други софтуерни модули/продукти.
Примери
Пример 1
В търговски обект се използва софтуер, чрез който се регистрират всички продажби, извършвани в този обект. В софтуера се въвежда, автоматизирано се обработва и се съхранява в база данни информация за всяка продажба - количество, вид и продажна цена стоките/услугите и се отразява тяхното предоставяне/заплащане. В обекта не се извършват плащания, за които съгласно чл. 3 от Наредба №Н-18/2006 г. е налице задължение за издаване на фискален бон, например плащанията за извършваните продажби се получават само по банков път.
В посочения пример използваният в обекта софтуер не е софтуер за управление на продажбите (СУПТО), съответно той не следва да отговаря на изискванията на наредбата.
Пример 2
В хипотезата на Пример 1, но с разликата, че за част от плащанията за продаваните стоки/услуги е налице задължение за издаване на фискален бон, например извършват се плащания в брой или с банкова карта.
В този случай софтуерът е СУПТО и следва да отговаря на всички изисквания на Наредба №Н-18/2006 г.
Пример 3
В търговски обект за продажба на стоки (магазин, склад на едро, аптека) чрез софтуер се въвежда информация за вида и количеството на продаваните стоки. От поддържани от софтуера номенклатури автоматизирано се извлича информация за продажните цени на стоките и се формира обща стойност на продажбите. Приключването на продажбата се отразява в софтуера, като се въвеждат начинът на плащане и/или предоставянето на стоката.
В посочения пример софтуерът представлява СУПТО, независимо от наличието на различни възможности за плащане (отложено, частично, смесено – в брой и по банков път и др.) и за предоставяне на стоките (изцяло в момента на плащане, в допълнително уговорен срок и др.)
Пример 4
Чрез софтуер за обслужване на дейността на заведение за хранене се въвежда информация, свързана не само с поръчките/продажбите в ресторанта, но и с доставките на стоки и напитки, резервация на маси, работен график на сервитьорите и работниците в кухня и др. Осигурява се комуникация между направените от клиентите поръчки и подаваната информация към кухнята и питейния бар. Отразяват се плащанията.
Софтуерът, обслужващ дейността на заведението за хранене, е СУПТО. Той би бил такъв и при наличие само на функционалност, ограничаваща се до отразяване на направените от клиентите поръчки и тяхната обработка с оглед формирането на обща стойност на всяка поръчка (продажба) и отразяване на плащането им.
Пример 5
Дружество използва софтуер за фактуриране в обект, в който има въведено в експлоатация фискално устройство и се извършват плащания, за които съгласно чл. 3 от Наредба №Н-18/2006 г. се изисква издаване на фискален бон. Чрез софтуера се въвежда информация, необходима за издаването на фактура: посредством менюта се избират контрагент, видове стоки, цени и др. Софтуерът формира обща стойност и отпечатва фактурата на печатащо устройство. В базата данни на софтуера се съхранява информация за издадените фактури, вкл. вид, количество, продажна цена на фактурираните стоки/услуги.
Описаният в примера софтуер представлява СУПТО и следва да отговаря на всички изисквания на Наредба №Н-18/2006 г., вкл. да е свързан и да управлява въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство.
Пример 6
Задължено лице извършва продажби на стоки чрез електронен магазин. За всяка направена поръчка от клиенти на електронния магазин в базата данни се съхранява информация за вида, наименованието, единичната цена, количеството и общата стойност на поръчаните стоки. Отразява се статусът на всяка поръчка от заявяването й до предоставянето на стоките на клиента.
Описаният в примера софтуер представлява СУПТО и следва да отговаря на всички изисквания на Наредба №Н-18/2006 г., вкл. да е свързан и да управлява въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство.
Отговори на постъпили в НАП въпроси
по прилагането на Наредба №Н-18/2006 г.
Въпрос: Софтуерът е собственост на счетоводна къща, която предоставя достъп до софтуера на клиентите си, които изцяло си водят он-лайн всички покупки, продажби (в т.ч. издаване на фактури в брой), производство, оферти и всички останали дейности, които още с издаването на съответния документ си извършват и съответните счетоводни записвания. В този случай следва ли счетоводната къща да декларира нещо съгласно изискванията на Наредбата и ако следва, то в какво качество - като разпространител ли?
Отговор:
1) Софтуерът трябва да отговаря на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г., тъй като се ползва от лица (клиенти на счетоводната къща), за които е налице задължение за издаване на ФБ съгласно чл. 3 ал. 1 от наредбата.
2) От така зададения въпрос се разбира, че ползването на софтуера е услуга (тип SaaS), която счетоводната къща предоставя на клиентите си. Декларацията за софтуера следва да бъде подадена от неговия производител, като счетоводната къща следва да прецени дали се явява такъв. /За да бъде разпространител, Счетоводната къща следва да разполага с договор за разпространение./
Въпрос: Софтуер за фактуриране, който не следи наличности, но с който са фактурирани продажби, които са платени и в брой, счита ли се за СУПТО?
Отговор: В случай, че софтуерът обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане, следва да се счита за СУПТО.
Въпрос: Търговски обект работи с ЕКАФП и фискални бонове се издават в ръчен режим. Касиерът/операторът/счетоводител въвежда информация за продадените стоки (след продажбата им) в Складов/счетоводен софтуер. Отговаря ли този Складов/счетоводен софтуер на определението за СУПТО?
Отговор: Ако складовият/счетоводният софтуер се използва в търговския обект, в който се извършват продажбите и в който е въведено в експлоатация ФУ, и в този софтуер се въвежда, обработва и съхранява в база данни информация за количество, вид и продажна цена на продадените стоки, то този софтуер е СУПТО и той трябва да е свързан с ФУ и да го управлява.
Въпрос: Търговски обект работи със специализиран софтуер за управление на ФУ /ССУФУ/. ССУФУ подържа номенклатура на продаваните стоки, цени и баркодове, но не информация за складови наличности и няма възможност да се издават фактури. Периодично, ръчно или автоматично, натрупаната информация за продажбите в ССУФУ се извлича в електронен вид /файл/ и се използва/импортира в Складов/счетоводен софтуер. Отговаря ли при тази хипотеза този Складов/счетоводен софтуер на определението за СУПТО?
Отговор: В случай, че софтуерът (специализираният софтуер за управление на ФУ - ССУФУ) автоматизирано обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане, то той е СУПТО. Следва да се има предвид, че при обработката на тази информация софтуерът отразява намалението/движението на продаваните стоки и/или услуги, което позволява на търговеца да проследи връзката между извършваните продажби и използваните за тях ресурси. В тази връзка, отразяването продажбата на стоката и съхраняването на информацията за нея в БД, позволява на търговеца да разполага с информация, която служи за проследяване на наличностите от тази стока.
Въпрос: Мога ли да използвам софтуер, който не е от списъка на СУПТО, публикуван в НАП, при условие, че той не генерира продажби, но може например да брои стоково-материални запаси?
Отговор: Да, можете, при условие че единствената функционалност на софтуера е броене.
Въпрос: Използва се софтуер, който дигитализира някои от следните фирмени операции като доставка, продажба, връщане, изплащане и прехвърляне на стока от един склад в друг склад. Целта му е впоследствие да се генерират различни необходими документи към тях, като например стокова разписка, приемо-предавателен протокол, фактура за продажба. Такъв тип софтуер задължително ли трябва да е свързан с касов апарат, при условие че няма такава разработена функционалност към него?
Отговор: Описаната функционалност на софтуера попада в обхвата на определенията за „софтуер за управление на продажбите“ съгласно §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и „управление на продажбите“ съгласно §1, т. 19 от ДР на Наредба Н-18/2006 г. В случай, че този софтуер се използва в търговски обекти, в които съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. е налице задължение за издаване на фискален бон, т.е. извършват се например плащания в брой, с дебитна или кредитна карта и др., то той трябва да бъде свързан с фискално/и устройство/а (ФУ). Фактът, че към момента няма разработена функционалност за връзка към ФУ, не може да бъде причина за изключване на софтуера от изискванията на Наредба Н-18/2006 г. и такава функционалност трябва да бъде разработена.
Източник: http://nap.bg/document?id=17788
mr.storeman
Member
Вчера си купух чисто нов касов апарат който НЕ отговаря на изискванията на Наредба 18.От фирмата ми обясниха че още не са технически готови???Кога не се знае..
Как се прави сторно през касовия апарат...не се знае
Печат на QR код липсва
Проблема е че всички който имаме онлайн магазин и физически магазин ще трябва всяка поръчка да се вкарва в СУПТО за да може да се пусни касов бон и фактура.
Поръчка през онлайн магазин реално не е сделка,защото намерение за покупка става продажба след като се плати от клиента.
Касов бон е задължилно да присъства във всяка пратка според НАП
и само с касов бон може да бъде върната пратката....
Как се прави сторно през касовия апарат...не се знае
Печат на QR код липсва
Проблема е че всички който имаме онлайн магазин и физически магазин ще трябва всяка поръчка да се вкарва в СУПТО за да може да се пусни касов бон и фактура.
Поръчка през онлайн магазин реално не е сделка,защото намерение за покупка става продажба след като се плати от клиента.
Касов бон е задължилно да присъства във всяка пратка според НАП
и само с касов бон може да бъде върната пратката....
ExTended
Active Member
Ако продавам артикули, които се произвеждат по поръчка от подизпълнител, парите от поръчката пристигат директно в банковата ми сметка и плащанията към подизпълнителя се взимат директно от картата ми, и ако подизпълнителя изпраща продукта от мое име с реално платената от потребителя цена за направа и доставка, аз трябва ли да се безпокоя за някои от тези нови закони опоменати в тази тема?
С две думи - когато потребител поръча, парите постъпват директно в PayPal или банковата ми сметка, от същата или друга сметка съответно се теглят пари за поръчката( автоматично, като и самата поръчка се обработва и изпраща автоматично от мое име от подизпълнителя) и продукта се праща от мое име към крайния потребител, тип дропшипинг, но всичко е прозрачно, защото потребителя знае, че поръчва от мен дизайна, а не самият продукт, и цените по бележките в плика си отговарят на това, което са платили?
Дефакто през мен не преминават продуктите - аз продавам "пиксели", а някой друг ги печата и изпраща, аз си запазвам разликата между това, което чарджвам за продукта и това, което ме чарджват мен, за да го изработят/изпратят.
С две думи - когато потребител поръча, парите постъпват директно в PayPal или банковата ми сметка, от същата или друга сметка съответно се теглят пари за поръчката( автоматично, като и самата поръчка се обработва и изпраща автоматично от мое име от подизпълнителя) и продукта се праща от мое име към крайния потребител, тип дропшипинг, но всичко е прозрачно, защото потребителя знае, че поръчва от мен дизайна, а не самият продукт, и цените по бележките в плика си отговарят на това, което са платили?
Дефакто през мен не преминават продуктите - аз продавам "пиксели", а някой друг ги печата и изпраща, аз си запазвам разликата между това, което чарджвам за продукта и това, което ме чарджват мен, за да го изработят/изпратят.
vassy
Active Member
Това ограденото е номера на анекса за ППП, ако това имаш в предвид. Може и вече да не правят анекси, а всичко да е в основния договор.
А това е прозореца Други условия:
Последно редактирано:
Друг номер е обаче сега виждам , че има тикче на изплащане на НП като ППП. Значи всичко е наред. Благодаря Ви за отзивчивчивостта.Това ограденото е номера на анекса за ППП, ако това имаш в предвид. Може и вече да не правят анекси, а всичко да е в основния договор.
vassy
Active Member
Дейзи пускат новите апарати другата седмица - информацията ми е от преди 1 час. За другите не се знае кога.
НАП никога не са твърдели, че всяка пратка трябва да е с касов бон. Касов бон се издава само ако плащането е в брой, с карта, чек или чрез нерегистрирана в БНБ платежна система или нерегистриран в КРС пощенски оператор. Сторно на касова бележка се прави с друга сторно касова бележка. В останалите случаи парите се връщат по начина, по който са получени - банка, ППП, чрез платежна система.
Пак повтарям когато нямате задължение за издаване на касови бележки, Наредба Н-18 не ви касае, съответно не мислите за СУПТО, УНП, регистрации в НАП на ел. магазин или СУПТО. Четете наредбата, там всичко това го пише!